Златните години на българските черноморски курорти
Имам страхотни мемоари от Златни пясъци от моето детство - чисти плажове, уютни заведения, усмихнати хора и необикновено поддържани станции по пътя от Варна към спирките " Писател ", " Хоризонт " и " Журналист ". Често ходехме на разходка и до Албена, тъй като там беше красиво, безшумно и доста зелено. Особено ми е мъчително за Слънчев бряг и Несебър, такива каквито ги помня - красиви, зелени и опасани от безкрайна морска простор. Разположени един до различен, те ловко балансираха сред удоволствието от разходка сред архитектурно-историческото благосъстояние на Стария град на Несебър и необятната линия на Слънчев бряг с съвременни нови хотели, обградени от пясъчна ивица и доста зеленина. Днес Несебър се трансформира в битпазар, а Слънчев бряг е презастроен и безреден, без сенките на дърветата и спокойствието на плажовете. Името на курорта се загатва само и единствено в престъпните летописи и се асоциира главно с безпаметните пиянства на непознатите туристи и съмнителните гости на клубовете.
Но преди години, на 20 март 1966 година знаменият английски писател Артър Еперон, определян за " другар на пътешествениците ", популяризира летните курорти на България даже зад океана - в престижния " ". Според създателя, който е и редактор на раздела за пътешествия в някои от най-продаваните световни издания, Златни пясъци и Слънчев бряг са издигнати едвам откакто са проучени най-елитните международни курорти на Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями Бийч. Защото задачата на проектанти, архитекти и строители била да копират положителното и да избегнат неприятното, изяснява Еперон.
Тъй като обобщение на публикацията на пътешественика за България беше публикувана в обществените мрежи, тя подтикна към голям брой мнения на хора, които поддържат или подлагат на критика българския туризъм. Има и такива, които не имат вяра в достоверността на текста, макар че тя може да се удостовери в цифровизираните архиви на изданието. Според Еперон българите като цяло са се справили със задачата да основат дребни курорти, на разстояние един от различен, разграничени от девствени плажове. Като в същото време растителността е съхранена, а хотелите и заведенията за хранене са издигнати измежду нея, само че без да я унищожават. Авторът дефинира свръхмодерните по това време курорти като спокойни и сенчести, изключително когато термометрите демонстрират над 30 градуса. И прибавя, че гледката пред хотелите е нещо, което доста от нас от дълго време са забавили - необятна морска простор и дървета.
За Еперон заведенията за хранене са издигнати с въображение, а личният състав е радушен и приказва британски. За него храната у нас има ароматите на Изтока и е по-добра в сравнение с тази в Гърция, въпреки и не толкоз добра като ястията на Франция и Италия. За откривателя най-вкусните ни гозби са сармите, миш-маша, пълнените чушки и запеченото бяло сирене в пергамент. И тогава, както и до момента, в заведенията за хранене на нашето Черноморие се е консумирало главно свинско месо, говеждото се предложило по-рядко, а българите сме обяснявали кулинарния си избор с шегата, че сме " заменили воловете с трактори ". Британският публицист си е служил и с съответен ценоразпис на хотелите, като изборът на гостите е бил сред първокласно, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 щатски $ за първокласна стая до 3,50 долара за втора класа. За ВИП-обслужване трябвало да се платят по 11 $ на нощувка, в което се включвал и транспортът от и до летището.
И още...
Но преди години, на 20 март 1966 година знаменият английски писател Артър Еперон, определян за " другар на пътешествениците ", популяризира летните курорти на България даже зад океана - в престижния " ". Според създателя, който е и редактор на раздела за пътешествия в някои от най-продаваните световни издания, Златни пясъци и Слънчев бряг са издигнати едвам откакто са проучени най-елитните международни курорти на Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями Бийч. Защото задачата на проектанти, архитекти и строители била да копират положителното и да избегнат неприятното, изяснява Еперон.
Тъй като обобщение на публикацията на пътешественика за България беше публикувана в обществените мрежи, тя подтикна към голям брой мнения на хора, които поддържат или подлагат на критика българския туризъм. Има и такива, които не имат вяра в достоверността на текста, макар че тя може да се удостовери в цифровизираните архиви на изданието. Според Еперон българите като цяло са се справили със задачата да основат дребни курорти, на разстояние един от различен, разграничени от девствени плажове. Като в същото време растителността е съхранена, а хотелите и заведенията за хранене са издигнати измежду нея, само че без да я унищожават. Авторът дефинира свръхмодерните по това време курорти като спокойни и сенчести, изключително когато термометрите демонстрират над 30 градуса. И прибавя, че гледката пред хотелите е нещо, което доста от нас от дълго време са забавили - необятна морска простор и дървета.
За Еперон заведенията за хранене са издигнати с въображение, а личният състав е радушен и приказва британски. За него храната у нас има ароматите на Изтока и е по-добра в сравнение с тази в Гърция, въпреки и не толкоз добра като ястията на Франция и Италия. За откривателя най-вкусните ни гозби са сармите, миш-маша, пълнените чушки и запеченото бяло сирене в пергамент. И тогава, както и до момента, в заведенията за хранене на нашето Черноморие се е консумирало главно свинско месо, говеждото се предложило по-рядко, а българите сме обяснявали кулинарния си избор с шегата, че сме " заменили воловете с трактори ". Британският публицист си е служил и с съответен ценоразпис на хотелите, като изборът на гостите е бил сред първокласно, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 щатски $ за първокласна стая до 3,50 долара за втора класа. За ВИП-обслужване трябвало да се платят по 11 $ на нощувка, в което се включвал и транспортът от и до летището.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ